Русалка

22 авг. 2005 г., 23:46

Поэзия

770 0 1

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.

Луната е разпуснала коси
и хвърля върху корпуса позлата.
Ръждивата й сянка му тежи
студена е и мъчна, неизпята.

На мачтата изправена стои
русалка и пошива дълго в мрака
платната на красивите мечти,
с които на брега си той я чака...

Русалка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения