Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси
и хвърля върху корпуса позлата.
Ръждивата й сянка му тежи
студена е и мъчна, неизпята.
На мачтата изправена стои
русалка и пошива дълго в мрака
платната на красивите мечти,
с които на брега си той я чака...