joanna_vas (Йоанна)
223 460
Aug 22, 2005, 11:46 PM

Русалка 

  Poetry
768 0 1

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.

Луната е разпуснала коси
и хвърля върху корпуса позлата.
Ръждивата й сянка му тежи
студена е и мъчна, неизпята.

На мачтата изправена стои
русалка и пошива дълго в мрака
платната на красивите мечти,
с които на брега си той я чака...

© Йоанна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??