Понякога съм като мъничка русалка -
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората,
Загледана с пресъхващи от взиране очи.

Арфата ми тук на сухото е умълчана,
Песента ù, спомен който ме зове,
А натежалото ми земно тяло
За морската си волност закопняло
Към синьото безвремие ме тегли,
Нарича ми: Върни се там, върни се,
Цветята в раковината ти са самотни.

С пръсти си рисувам колесница от вода
С отворени врати, която търпеливо чака
Да ме върне в моя воден свят,
Там, където нищо не изсъхва
И чувствата достигат надалеч.
Където винаги е тихо и е цветно,
А на морето паметта е песен,
Която всяка сутрин радостно допълвам
С нов куплет.

Понякога съм като мъничка русалка
Която точно миг преди издъхване
Се връща в своите дълбини.