Понякога съм като мъничка русалка -
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората,
Загледана с пресъхващи от взиране очи.
Арфата ми тук на сухото е умълчана,
Песента ù, спомен който ме зове,
А натежалото ми земно тяло
За морската си волност закопняло
Към синьото безвремие ме тегли,
Нарича ми: Върни се там, върни се, ...