5 дек. 2016 г., 13:45

Русе през декември

Поэзия » Другая

577 1 8

Тъжен град.
Свити в себе си хора,
като щъркели,
закъснели да отлетят.
На брега на реката
мечтите
по мачти на кораби,
са накацали.
И болят
от напукани рокококо
жълто-сиви фасади
със високи празни

прозорци – очи.
Кански студ.
Леден Дунавски вятър
подгонва

по площада умората.
Сняг вали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

"...като щъркели,
закъснели да отлетят."
Аплодисменти!

2016-12-06T22:31:42+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

като щъркели,
закъснели да отлетят.
Много хубаво!

2016-12-06T20:30:36+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Почувствах ледения вятър!

2016-12-06T14:15:28+02:00
teis

Така е. Кански студ, когато задуха. Понякога и на мен ми изглежда много тъжен в такова време... Но е красив. Хареса ми стиха, Поли.

2016-12-05T23:06:04+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Усетих го ясно, даже като болка в костите от ледения вятър!

2016-12-05T20:18:09+02:00