РУСКОЛИСТНОСТНА ПЕСЕН

Широка страна - огромная,
зелката е прясна - злобная.
Ще я нареже ли на салата
или иска отплата?

Заяко сив, скоклив,
миризмата ти ме подлудява.
Мисълта за теб ме завладява,
а ти нехаеш, в храсталака пребозаеш.

Прежалих няколко фъстъка,
ти се опваш, грееш орталъка.
Въобще не си виновна,
само малко - нежно злобна.

Обичахме се нежно - кърваво,
галихме се, пъргаво.
Усетих в теб немощ красива,
а ти си била изпиюща самодива.

Безмислено те тачих, даже се завлачих,
промъкнах се около изхода и заплаках.
Преплакнах сивото си лице,
ти ме попита за някакво сърце.

Седях на пъна и търпях,
по едно време даже запях - фалшиво.
Ти се появи, нежно-диво и ми каза,
че усещаш се някак, докато помръзнах
се имекерно, даже безмекерно!

Посети ми страницата, преди да изстина,
а не, може би, преди да замина...
Хареса ли ти моята плът,
заври в порите ми прът!

Нали не знаеше дали те чувствам,
е... сега понимаеш, въздухът се пени - ти нехаеш.

Стихът се рее, някой пее - отново...
застреляха го, защото иска любов...
от когото не трябваше,
а тя оцеля - Да...