May 17, 2008, 10:14 PM

Русколичностна Песен

  Poetry » Other
887 0 2
РУСКОЛИСТНОСТНА ПЕСЕН

Широка страна - огромная,
зелката е прясна - злобная.
Ще я нареже ли на салата
или иска отплата?

Заяко сив, скоклив,
миризмата ти ме подлудява.
Мисълта за теб ме завладява,
а ти нехаеш, в храсталака пребозаеш.

Прежалих няколко фъстъка,
ти се опваш, грееш орталъка.
Въобще не си виновна,
само малко - нежно злобна.

Обичахме се нежно - кърваво,
галихме се, пъргаво.
Усетих в теб немощ красива,
а ти си била изпиюща самодива.

Безмислено те тачих, даже се завлачих,
промъкнах се около изхода и заплаках.
Преплакнах сивото си лице,
ти ме попита за някакво сърце.

Седях на пъна и търпях,
по едно време даже запях - фалшиво.
Ти се появи, нежно-диво и ми каза,
че усещаш се някак, докато помръзнах
се имекерно, даже безмекерно!

Посети ми страницата, преди да изстина,
а не, може би, преди да замина...
Хареса ли ти моята плът,
заври в порите ми прът!

Нали не знаеше дали те чувствам,
е... сега понимаеш, въздухът се пени - ти нехаеш.

Стихът се рее, някой пее - отново...
застреляха го, защото иска любов...
от когото не трябваше,
а тя оцеля - Да...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...