15 мая 2008 г., 00:03

Русокосото слънце

687 0 3
 

                                                                       На  сина  ми

 

Русокосото слънце дома ми огрява,

русокосото слънце  душата  ми  радва.

От  училище  то  се  прибира  по  пладне

и започва  шумът като  циганска  сватба.

 

Този  шум  ми  е  по-сладък  от  медена  пита,

той  осмисля  живота  ми  и  мъки  горчиви.

В  него  моите  мисли  радостно  вплитам

и рисувам  картини  със  цветни  моливи.

 

Най-прекрасното  слънце  в  света  притежавам,

със  изписани  вежди - две  красиви  дъги.

Със  синовна  любов  то  най-щедро  дарява

и се  ражда  надежда  за  по-хубави  дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • децата, ех децата
  • Благодаря, Магдалена. Сина ми вече е голям, ала за нас, майките,децата винаги са малки дори когато вече не се нуждаят от грижите ни. Както казал един мъдрец, само майчината любов донякъде доближава Божествената.
  • прекрасно...децата са нашата надежда...
    обичен стих...светъл! с обич, Люси.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...