lucil (Людмила Игнатова)
88 52
May 15, 2008, 12:03 AM

Русокосото слънце 

  Poetry » Other
541 0 3
 

                                                                       На  сина  ми

 

Русокосото слънце дома ми огрява,

русокосото слънце  душата  ми  радва.

От  училище  то  се  прибира  по  пладне

и започва  шумът като  циганска  сватба.

 

Този  шум  ми  е  по-сладък  от  медена  пита,

той  осмисля  живота  ми  и  мъки  горчиви.

В  него  моите  мисли  радостно  вплитам

и рисувам  картини  със  цветни  моливи.

 

Най-прекрасното  слънце  в  света  притежавам,

със  изписани  вежди - две  красиви  дъги.

Със  синовна  любов  то  най-щедро  дарява

и се  ражда  надежда  за  по-хубави  дни.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • децата, ех децата
  • Благодаря, Магдалена. Сина ми вече е голям, ала за нас, майките,децата винаги са малки дори когато вече не се нуждаят от грижите ни. Както казал един мъдрец, само майчината любов донякъде доближава Божествената.
  • прекрасно...децата са нашата надежда...
    обичен стих...светъл! с обич, Люси.
Random works
: ??:??