15.05.2008 г., 0:03

Русокосото слънце

682 0 3
 

                                                                       На  сина  ми

 

Русокосото слънце дома ми огрява,

русокосото слънце  душата  ми  радва.

От  училище  то  се  прибира  по  пладне

и започва  шумът като  циганска  сватба.

 

Този  шум  ми  е  по-сладък  от  медена  пита,

той  осмисля  живота  ми  и  мъки  горчиви.

В  него  моите  мисли  радостно  вплитам

и рисувам  картини  със  цветни  моливи.

 

Най-прекрасното  слънце  в  света  притежавам,

със  изписани  вежди - две  красиви  дъги.

Със  синовна  любов  то  най-щедро  дарява

и се  ражда  надежда  за  по-хубави  дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • децата, ех децата
  • Благодаря, Магдалена. Сина ми вече е голям, ала за нас, майките,децата винаги са малки дори когато вече не се нуждаят от грижите ни. Както казал един мъдрец, само майчината любов донякъде доближава Божествената.
  • прекрасно...децата са нашата надежда...
    обичен стих...светъл! с обич, Люси.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...