15.05.2008 г., 0:03

Русокосото слънце

681 0 3
 

                                                                       На  сина  ми

 

Русокосото слънце дома ми огрява,

русокосото слънце  душата  ми  радва.

От  училище  то  се  прибира  по  пладне

и започва  шумът като  циганска  сватба.

 

Този  шум  ми  е  по-сладък  от  медена  пита,

той  осмисля  живота  ми  и  мъки  горчиви.

В  него  моите  мисли  радостно  вплитам

и рисувам  картини  със  цветни  моливи.

 

Най-прекрасното  слънце  в  света  притежавам,

със  изписани  вежди - две  красиви  дъги.

Със  синовна  любов  то  най-щедро  дарява

и се  ражда  надежда  за  по-хубави  дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • децата, ех децата
  • Благодаря, Магдалена. Сина ми вече е голям, ала за нас, майките,децата винаги са малки дори когато вече не се нуждаят от грижите ни. Както казал един мъдрец, само майчината любов донякъде доближава Божествената.
  • прекрасно...децата са нашата надежда...
    обичен стих...светъл! с обич, Люси.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...