19 янв. 2008 г., 11:02

Ръцете ѝ се любеха с птиците...

2.8K 2 43

Разстреляха я с камъни. Защото

тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете  ѝ  се любеха  със  птиците.

Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите  ѝ  в очите им се блъскаха.
Винеше се...  А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта  ѝ тънко капеше. Безгрешна
и светеща...  И по-красива ставаше.

 

2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • викам от болката и...свята е!
  • Павлина, търся думи и не ги намирам. Чета те, по малко, да не объркам дозата, защото не знам колко болка може да понесе човек.
    Ти явно знаеш.
  • ОТКРИХ ТЕ ПРЕДИ ДНИ И СЪМ ЗАМАЯНА-ЗАЩО НА МЕН НЕ МИ Е ХРУМНАЛО ....И ПО-КРАСИВА СТАВАШЕ---ЧУДЕСНО Е ,КАКТО И ДРУГИТЕ НЕЩА,КОИТО ПРОЧЕТОХ-БРАВО АДАШ!
  • Красиво...
    Мълчание...
    ...и още нещо...тишината след мълчанието...
    Поздрав!
  • стига за днес! искам да имам някаква надежда, че днешният ми ден ще е усмислен и от мен...
    колко много бариери имам да руша...а колко много ще си поставя още...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...