Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете ѝ се любеха със птиците.
Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите ѝ в очите им се блъскаха.
Винеше се... А тях ги оправдаваше.
Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта ѝ тънко капеше. Безгрешна
и светеща... И по-красива ставаше.
2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
