11 окт. 2012 г., 10:01

Ръцете на художника след време...

1.2K 0 29

Ръцете на художника след време...

 

                                                  посветено

 

 

Нелепостта на двете ти ръце-

увиснали надолу като просяци.

През пръстите им времето тече

в една ненарисувана възможност...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

изтръгнали се от земята корени...

Над теб тежи таванът от небе,

приличащо на сив, изплашен облак...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

забравили юмручната си форма.

Лицата на попътни грехове

с ирония умората припомня...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

трепереща, несигурна и бавна.

Сред мислите оставя празен ред

абсурдната ти гордост да запази...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

най-дразнещата форма на безсилие.

Неписаното бъдеще краде -

записаното минало изтрива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!!!
  • Тежки стихове, затрогващи и болезнени... Доче, трудно се коментират такива думи, но ти грабваш сърцата с искреност и съпричастност, а не на последно място и с въздействащото пресъздаване на личната драма!
  • Хареса ми емоцията и искреността. Красиво е и топло. Поздрави!
  • Уникална творба, наистина! А в момента ми се четеше нещо точно такова-ритмично, истинско, с оригинални и запомнящи се образи! Поздравявам те за таланта, браво!!! Радвам се, че вече ще мога да си те чета! Хубав ден!
  • Какви нелепости..., изключително...!!!
    "Нелепостта на двете ти ръце-
    изтръгнали се от земята корени...
    Над теб тежи таванът от небе,
    приличащо на сив, изплашен облак..."

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...