11.10.2012 г., 10:01

Ръцете на художника след време...

1.2K 0 29

Ръцете на художника след време...

 

                                                  посветено

 

 

Нелепостта на двете ти ръце-

увиснали надолу като просяци.

През пръстите им времето тече

в една ненарисувана възможност...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

изтръгнали се от земята корени...

Над теб тежи таванът от небе,

приличащо на сив, изплашен облак...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

забравили юмручната си форма.

Лицата на попътни грехове

с ирония умората припомня...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

трепереща, несигурна и бавна.

Сред мислите оставя празен ред

абсурдната ти гордост да запази...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

най-дразнещата форма на безсилие.

Неписаното бъдеще краде -

записаното минало изтрива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!!!
  • Тежки стихове, затрогващи и болезнени... Доче, трудно се коментират такива думи, но ти грабваш сърцата с искреност и съпричастност, а не на последно място и с въздействащото пресъздаване на личната драма!
  • Хареса ми емоцията и искреността. Красиво е и топло. Поздрави!
  • Уникална творба, наистина! А в момента ми се четеше нещо точно такова-ритмично, истинско, с оригинални и запомнящи се образи! Поздравявам те за таланта, браво!!! Радвам се, че вече ще мога да си те чета! Хубав ден!
  • Какви нелепости..., изключително...!!!
    "Нелепостта на двете ти ръце-
    изтръгнали се от земята корени...
    Над теб тежи таванът от небе,
    приличащо на сив, изплашен облак..."

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...