11.10.2012 г., 10:01

Ръцете на художника след време...

1.2K 0 29

Ръцете на художника след време...

 

                                                  посветено

 

 

Нелепостта на двете ти ръце-

увиснали надолу като просяци.

През пръстите им времето тече

в една ненарисувана възможност...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

изтръгнали се от земята корени...

Над теб тежи таванът от небе,

приличащо на сив, изплашен облак...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

забравили юмручната си форма.

Лицата на попътни грехове

с ирония умората припомня...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

трепереща, несигурна и бавна.

Сред мислите оставя празен ред

абсурдната ти гордост да запази...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

най-дразнещата форма на безсилие.

Неписаното бъдеще краде -

записаното минало изтрива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!!!
  • Тежки стихове, затрогващи и болезнени... Доче, трудно се коментират такива думи, но ти грабваш сърцата с искреност и съпричастност, а не на последно място и с въздействащото пресъздаване на личната драма!
  • Хареса ми емоцията и искреността. Красиво е и топло. Поздрави!
  • Уникална творба, наистина! А в момента ми се четеше нещо точно такова-ритмично, истинско, с оригинални и запомнящи се образи! Поздравявам те за таланта, браво!!! Радвам се, че вече ще мога да си те чета! Хубав ден!
  • Какви нелепости..., изключително...!!!
    "Нелепостта на двете ти ръце-
    изтръгнали се от земята корени...
    Над теб тежи таванът от небе,
    приличащо на сив, изплашен облак..."

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...