11 oct 2012, 10:01

Ръцете на художника след време...

1.2K 0 29

Ръцете на художника след време...

 

                                                  посветено

 

 

Нелепостта на двете ти ръце-

увиснали надолу като просяци.

През пръстите им времето тече

в една ненарисувана възможност...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

изтръгнали се от земята корени...

Над теб тежи таванът от небе,

приличащо на сив, изплашен облак...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

забравили юмручната си форма.

Лицата на попътни грехове

с ирония умората припомня...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

трепереща, несигурна и бавна.

Сред мислите оставя празен ред

абсурдната ти гордост да запази...

 

Нелепостта на двете ти ръце-

най-дразнещата форма на безсилие.

Неписаното бъдеще краде -

записаното минало изтрива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!!!!!
  • Тежки стихове, затрогващи и болезнени... Доче, трудно се коментират такива думи, но ти грабваш сърцата с искреност и съпричастност, а не на последно място и с въздействащото пресъздаване на личната драма!
  • Хареса ми емоцията и искреността. Красиво е и топло. Поздрави!
  • Уникална творба, наистина! А в момента ми се четеше нещо точно такова-ритмично, истинско, с оригинални и запомнящи се образи! Поздравявам те за таланта, браво!!! Радвам се, че вече ще мога да си те чета! Хубав ден!
  • Какви нелепости..., изключително...!!!
    "Нелепостта на двете ти ръце-
    изтръгнали се от земята корени...
    Над теб тежи таванът от небе,
    приличащо на сив, изплашен облак..."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...