Ръцете на художника след време...

Poetry » Philosophical

1.2K 0 29

Ръцете на художника след време...

посветено

Нелепостта на двете ти ръце-

увиснали надолу като просяци.

През пръстите им времето тече

в една ненарисувана възможност...

Нелепостта на двете ти ръце-

изтръгнали се от земята корени...

Над теб тежи таванът от небе,

приличащо на сив, изплашен облак...

Нелепостта на двете ти ръце-

забравили юмручната си форма.

Лицата на попътни грехове

с ирония умората припомня...

Нелепостта на двете ти ръце-

трепереща, несигурна и бавна.

Сред мислите оставя празен ред

абсурдната ти гордост да запази...

Нелепостта на двете ти ръце-

най-дразнещата форма на безсилие.

Неписаното бъдеще краде -

записаното минало изтрива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Поздравления!!!!!

2012-12-06T22:53:49+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Тежки стихове, затрогващи и болезнени... Доче, трудно се коментират такива думи, но ти грабваш сърцата с искреност и съпричастност, а не на последно място и с въздействащото пресъздаване на личната драма!

2012-11-03T20:28:48+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Хареса ми емоцията и искреността. Красиво е и топло. Поздрави!

2012-10-29T19:28:49+02:00
Optimistichno (Христина Маджарова)

Уникална творба, наистина! А в момента ми се четеше нещо точно такова-ритмично, истинско, с оригинални и запомнящи се образи! Поздравявам те за таланта, браво!!! Радвам се, че вече ще мога да си те чета! Хубав ден!

2012-10-22T08:39:23+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Какви нелепости..., изключително...!!!
"Нелепостта на двете ти ръце-
изтръгнали се от земята корени...
Над теб тежи таванът от небе,
приличащо на сив, изплашен облак..."

2012-10-21T15:16:07+03:00