Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече
в една ненарисувана възможност...
Нелепостта на двете ти ръце-
изтръгнали се от земята корени...
Над теб тежи таванът от небе,
приличащо на сив, изплашен облак...
Нелепостта на двете ти ръце-
забравили юмручната си форма.
Лицата на попътни грехове
с ирония умората припомня...
Нелепостта на двете ти ръце-
трепереща, несигурна и бавна.
Сред мислите оставя празен ред
абсурдната ти гордост да запази...
Нелепостта на двете ти ръце-
най-дразнещата форма на безсилие.
Неписаното бъдеще краде -
записаното минало изтрива...
© Дочка Василева All rights reserved.