РЪЦЕТЕ НА ВРЕМЕТО
И силни са ръцете на времето,
простило на слепите грешници.
---------------------------------
Премъдро оголили темето,
греят звездите във дрешници.
Смълчани душите им зъзнещи,
разгадали са зимните истини...
Киселее от пушека въздухът,
зачеркнал им пътя във писъци.
Сивеят над гроба им плочите,
спомняни само по празници...
Календарно сме горди безочливо,
без дом в пожълтелите страници.
23.03.2009.
© Ивайло Яков Все права защищены