Ръцете ти отричат някога да е било
Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива,
преди любов изгряваща и след...
Досада сякаш устните ти свива,
очите са студени - синкав лед!
Ръцете ти, да, същите, които
със нежен пух от ангелско крило
докосваха ме, днес те упорито
отричат някога да е било.
Една любов безмълвна отминава -
далечна и със безразличен ход.
Без думи тя със мене се прощава.
Дано щастлив направи друг живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
