Ръцете ти отричат някога да е било

Поэзия » Любовная

959 7 14

Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.

Дори с походката излъчваш хлад.

Боли ме, а пък зная, че не бива.

Не тръгва времето, уви, назад!

Ни помен от усмивка закачлива,

преди любов изгряваща и след...

Досада сякаш устните ти свива,

очите са студени - синкав лед!

Ръцете ти, да, същите, които

със нежен пух от ангелско крило

докосваха ме, днес те упорито

отричат някога да е било.

Една любов безмълвна отминава -

далечна и със безразличен ход.

Без думи тя със мене се прощава.

Дано щастлив направи друг живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря, Ивелина и helpmepaintthestars (Има ли значение), че се отбихте при мен!...Поздрави!...

2017-06-25T09:41:55+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

... Все още вярвам, че може да има и друг изход! Поздрави!

2017-06-24T20:39:04+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

тъжничко, но и истинско... като самият живот...поздрав!!!

2017-06-16T23:29:04+03:00
Роби (Роберт)

Благодаря, Силвия!
Радвам се на присъствието ти!

2017-06-16T21:47:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

"Ръцете ти, да, същите, които
със нежен пух от ангелско крило
докосваха ме, днеска упорито
отричат някога да е било."
Комплименти, Роби!

2017-06-16T09:12:06+03:00