Ръцете ти отричат някога да е било
Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива,
преди любов изгряваща и след...
Досада сякаш устните ти свива,
очите са студени - синкав лед!
Ръцете ти, да, същите, които
със нежен пух от ангелско крило
докосваха ме, днес те упорито
отричат някога да е било.
Една любов безмълвна отминава -
далечна и със безразличен ход.
Без думи тя със мене се прощава.
Дано щастлив направи друг живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
