Когато любовта е от кралиците,

пазени със стени и роботи -

тогава влюбеният трябва да е птица.

За да надлъже с глас роботите.

За да надскочи с криле стените.

Но така се печелят принцеси.

Кралиците са трудно запалими.

Ако дойда при теб като птица,

ще запалиш с мен мълчаливо

една от многото си къси свещи.

И ще повикаш роботите

да ме изхвърлят ниско, под стените.

Аз ще прострелям всичките си птици,

за да стана бодливо растение.

Ще престъпя увивно стените ти

пред погледите на роботите

и ще се свия между гърдите ти.

Не съществува среден път нататък!

Ухапя ли те отдясно,

ще падна като равно камъче

в земята на студеното ти вчера.

И вятърът ти ще ме отнесе

натам, където има просто пепел.

Но ако те ухапя отляво,

растението ми ще значи трън,

посял в петите ти червени рози.

И розите ти в мен ще изгорят,

стопили твоя пожарогасител.

Но вятърът ти ще ушие сам

от ехото ни ръжен за жарава.