Когато любовта е от кралиците,
пазени със стени и роботи -
тогава влюбеният трябва да е птица.
За да надлъже с глас роботите.
За да надскочи с криле стените.
Но така се печелят принцеси.
Кралиците са трудно запалими.
Ако дойда при теб като птица,
ще запалиш с мен мълчаливо
една от многото си къси свещи.
И ще повикаш роботите
да ме изхвърлят ниско, под стените.
Аз ще прострелям всичките си птици,
за да стана бодливо растение.
Ще престъпя увивно стените ти
пред погледите на роботите
и ще се свия между гърдите ти.
Не съществува среден път нататък!
Ухапя ли те отдясно,
ще падна като равно камъче
в земята на студеното ти вчера.
И вятърът ти ще ме отнесе
натам, където има просто пепел.
Но ако те ухапя отляво,
растението ми ще значи трън,
посял в петите ти червени рози.
И розите ти в мен ще изгорят,
стопили твоя пожарогасител.
Но вятърът ти ще ушие сам
от ехото ни ръжен за жарава.
© Влад Николев Всички права запазени