Ръката си протегнах за здрависване...

27 янв. 2015 г., 07:39

Поэзия

550 0 2

Ръката си протегна за здрависване

на малка уличка до стария салон

и някакво натрапчиво усмихване

в стомаха ѝ запърха с крехък тон.

В очите се прокраднаха звездици

и по устните си пролича живот.

Невинно кратичко намигване,

Надежди чакащи в един въпрос...

По улицата вече се смрачаваше.

В едно 'довиждане' с приятен тон.

А вятърът блажено шаваше,

и някой влезе в стария салон....