Ръката си протегнах за здрависване...
Ръката си протегна за здрависване
на малка уличка до стария салон
и някакво натрапчиво усмихване
в стомаха ѝ запърха с крехък тон.
В очите се прокраднаха звездици
и по устните си пролича живот.
Невинно кратичко намигване,
Надежди чакащи в един въпрос...
По улицата вече се смрачаваше.
В едно 'довиждане' с приятен тон.
А вятърът блажено шаваше,
и някой влезе в стария салон....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
