Ръката си протегнах за здрависване...
Ръката си протегна за здрависване
на малка уличка до стария салон
и някакво натрапчиво усмихване
в стомаха ѝ запърха с крехък тон.
В очите се прокраднаха звездици
и по устните си пролича живот.
Невинно кратичко намигване,
Надежди чакащи в един въпрос...
По улицата вече се смрачаваше.
В едно 'довиждане' с приятен тон.
А вятърът блажено шаваше,
и някой влезе в стария салон....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
