Ръката си протегна за здрависване
на малка уличка до стария салон
и някакво натрапчиво усмихване
в стомаха ѝ запърха с крехък тон.
В очите се прокраднаха звездици
и по устните си пролича живот.
Невинно кратичко намигване,
Надежди чакащи в един въпрос...
По улицата вече се смрачаваше.
В едно 'довиждане' с приятен тон.
А вятърът блажено шаваше,
и някой влезе в стария салон....
© Венета Димитрова Todos los derechos reservados