С амфибрахий на море
Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл
с познатата стъпка на личен поет.
Загубил и дума, загубил и вопъл,
на плажа аз ставам приятел заклет.
И в пясъка търся заровена рима,
а стъпка избирам от морския друм.
И ставаме вече другарчета трима:
аз, амфибрахия и морския шум.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
