Jul 12, 2015, 11:33 AM
С амфибрахий на море
Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл
с познатата стъпка на личен поет.
Загубил и дума, загубил и вопъл,
на плажа аз ставам приятел заклет.
И в пясъка търся заровена рима,
а стъпка избирам от морския друм.
И ставаме вече другарчета трима:
аз, амфибрахия и морския шум.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
С Лейди Фокс!
-
Благодаря, Лейди, за коментара и за оценката!
Изключително ценя твоето мнение и оценка! радвам се, че харесваш!
Поздрави от мен и спорна нова седмица! -
Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценката!
Приятно ми е да знам, че харесвате!
Поздрави от мен е лека нова седмица! -
Завиждам за морето и за пясъка,
за амфибрахия що музата прегръща.
Едно от многото лица на лятото
като вълна си тръгва и се връща...
-
Какво по-хубаво да черпиш вдъхновение за поезия от морския бряг и да улавяш амфибрахий от звуците на прибоя?! Представих си го, Никола!
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ти хубав ден и творчески вдъхновения!