Jul 12, 2015, 11:33 AM

С амфибрахий на море 

  Poetry
337 0 6

Изгрява в небето любимото слънце

и праща лъчите над тихия бряг.

Загрява горещо и пясъчно зрънце,

а хладното чезне в панически бяг.

 

И аз се разхождам по пясъка топъл

с познатата стъпка на личен поет.

Загубил и дума, загубил и вопъл,

на плажа аз ставам приятел заклет.

 

И в пясъка търся заровена рима,

а стъпка избирам от морския друм.

И ставаме вече другарчета трима:

аз, амфибрахия и морския шум.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Василке!Радвам се,че харесваш и го оценяваш високо!
    Желая ти хубав ден и творчески вдъхновения!
  • С Лейди Фокс!
  • Благодаря, Лейди, за коментара и за оценката!
    Изключително ценя твоето мнение и оценка! радвам се, че харесваш!
    Поздрави от мен и спорна нова седмица!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценката!
    Приятно ми е да знам, че харесвате!
    Поздрави от мен е лека нова седмица!
  • Завиждам за морето и за пясъка,
    за амфибрахия що музата прегръща.
    Едно от многото лица на лятото
    като вълна си тръгва и се връща...
  • Какво по-хубаво да черпиш вдъхновение за поезия от морския бряг и да улавяш амфибрахий от звуците на прибоя?! Представих си го, Никола!
    Поздравление!
Random works
: ??:??