Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл
с познатата стъпка на личен поет.
Загубил и дума, загубил и вопъл,
на плажа аз ставам приятел заклет.
И в пясъка търся заровена рима,
а стъпка избирам от морския друм.
И ставаме вече другарчета трима:
аз, амфибрахия и морския шум.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
