6 нояб. 2008 г., 12:32

С безразличие да ме погубиш

714 0 2

С безразличие да ме погубиш

05.11.2008

 

Избродих всичките тежки пътеки

по твойте стъпки, никъде не стигах,

и ходейки по пътища не леки,

без жал сърцето си сама убивах...

 

Разкъсах всичките си нови дрехи,

по пътищата бродех гола,

и търсех в чуджите очи утеха,

но не намерих и нито щастие, нито опора.

 

А теб те нямаше и няма да те има,

защото ти на друга си обречен,

и само тя за теб ще е любима,

за мен оставаш само спомен вечен...

 

Ще се изгубя, искам да не ме запомниш,

в очите мои пламъкът се губи...

За теб и без това единствено съм лоша,

аз искам с безразличие да ме погубиш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...