Nov 6, 2008, 12:32 PM

С безразличие да ме погубиш

  Poetry » Other
711 0 2

С безразличие да ме погубиш

05.11.2008

 

Избродих всичките тежки пътеки

по твойте стъпки, никъде не стигах,

и ходейки по пътища не леки,

без жал сърцето си сама убивах...

 

Разкъсах всичките си нови дрехи,

по пътищата бродех гола,

и търсех в чуджите очи утеха,

но не намерих и нито щастие, нито опора.

 

А теб те нямаше и няма да те има,

защото ти на друга си обречен,

и само тя за теб ще е любима,

за мен оставаш само спомен вечен...

 

Ще се изгубя, искам да не ме запомниш,

в очите мои пламъкът се губи...

За теб и без това единствено съм лоша,

аз искам с безразличие да ме погубиш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...