Синьото небе над мене

е с цвят на твоите очи.

Една звезда във ясно време

ми се усмихва и трепти.

Сякаш иска да ми каже,

че там си някъде – къде?...

Моля я да ми разкаже

за тебе нещичко поне…

Тя мълчи и ми намига

и цяла нощ будува с мен,

а в зорите сякаш вика:

„До скоро и… спокоен ден!“

И денят сияе в синьо

с цвета на твоите очи.

Колко време вече мина,

но винаги си в мене ти!

Във звездата светла вечер

все тебе сякаш виждам аз.

И ти махам отдалече

и рано, и във късен час.

Всичко сине, е измамно,

а истински си само ти!

С обичта ни – тъй голяма

ей, тук, сърцето ми тупти!