icohim (Христо Стоянов)
180 985
18 июл. 2011 г., 14:31

С цвят на кюрасо 

  Поэзия » Любовная
835 0 10

Омайно си отива ден от Юли

и жарта изстива по жежката земя.

И ето бриза тих, ти чу ли го,

подканящ да настъпи вечерта?

 

Една след друга звездите светват.

Като броеница отмерват часове.

Като бисери сред езеро потрепват,

нашепвайки с омайни гласове.

 

Ти спри сега, тихичко седни до мене!

Да послушаме омайна красота,

как шумно по своите небесни вени

тече на моята любов кръвта...

 

И танцувай, моя малка сеньорита,

под ритъма на биещото ми сърце!

И как жадно в обич се оплитат

твоят танц и сияещото ми лице.

 

А твоят поглед бляскаво приканва,

да се впусна в изгарящото ти танго,

когато косите твои жарко пламват

и очите ти със цвят на кюрасо...

 

Но накрая Слънцето отново светва!

И гръмва в светлина небесният олтар!

А моята душа пияна от любов потрепва,

пламтяща от любовния пожар...

 

Омайно си отива красива Юлска нощ

и хоризонта в сангриен цвят блести.

Удавен в синьо след нощния разкош

на твоите синьо-ледени очи...

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??