С цвят на кюрасо
Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват.
Като броеница отмерват часове.
Като бисери сред езеро потрепват,
нашепвайки с омайни гласове.
Ти спри сега, тихичко седни до мене!
Да послушаме омайна красота,
как шумно по своите небесни вени
тече на моята любов кръвта...
И танцувай, моя малка сеньорита,
под ритъма на биещото ми сърце!
И как жадно в обич се оплитат
твоят танц и сияещото ми лице.
А твоят поглед бляскаво приканва,
да се впусна в изгарящото ти танго,
когато косите твои жарко пламват
и очите ти със цвят на кюрасо...
Но накрая Слънцето отново светва!
И гръмва в светлина небесният олтар!
А моята душа пияна от любов потрепва,
пламтяща от любовния пожар...
Омайно си отива красива Юлска нощ
и хоризонта в сангриен цвят блести.
Удавен в синьо след нощния разкош
на твоите синьо-ледени очи...
© Христо Стоянов All rights reserved.
