28 мар. 2017 г., 10:57

С думички от стих

559 2 11

 

Обичам всеки дъх на пролетта!

Тя винаги напомня ми за теб.

За първите ни трепети в нощта

и изгревните пролетни мечти.

 

Обичам твойте слънчеви цветя,

с които ме прегръщаш всеки ден.

Те носят твоя дъх на синева

и свежите пулсиращи следи.

 

Обичам твойта нежна тишина,

когато е изпълнена с любов.

И всеки шепот в моята душа

е огнен зов, с думички от стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силвия, радвам се, че те докоснах с думите си.Бъди щастлива.
  • Нежно ми подейства стихотворението!
  • Мила Пепи, благодаря за нежните думи. Слънчев и успешен ден.
  • Много нежно! Хареса ми! Поздрави!
  • Димитрина Владимирова и Младен Мисана, Благодаря Ви, че добавихте в " Любими" моето стихотворение. Спокойна вечер.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...