12 февр. 2018 г., 16:45

С душа сломена от копнеж... 

  Поэзия » Любовная, Белые стихи
986 1 0

 

С душа, сломена от копнеж,

аз все изкачвам своята Голгота.

Понесла жарката си самота

към синевата на очите ти,

Любов.

Залитам,

          падам,

            коленича,

изправям се едва-едва,

но кръста си смирено нося

през времето,

през хорските тълпи,

през хаоса на всички разстояния

с надеждата

все някога да ме разпънат

завинаги

на твоите ръце.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Вино и любов »

19 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??