С душа сломена от копнеж...

С душа, сломена от копнеж,

аз все изкачвам своята Голгота.

Понесла жарката си самота

към синевата на очите ти,

Любов.

Залитам,

          падам,

            коленича,

изправям се едва-едва,

но кръста си смирено нося

през времето,

през хорските тълпи,

през хаоса на всички разстояния

с надеждата

все някога да ме разпънат

завинаги

на твоите ръце.