12.02.2018 г., 16:45 ч.

С душа сломена от копнеж... 

  Поезия » Любовна, Бели стихове
985 1 0

 

С душа, сломена от копнеж,

аз все изкачвам своята Голгота.

Понесла жарката си самота

към синевата на очите ти,

Любов.

Залитам,

          падам,

            коленича,

изправям се едва-едва,

но кръста си смирено нося

през времето,

през хорските тълпи,

през хаоса на всички разстояния

с надеждата

все някога да ме разпънат

завинаги

на твоите ръце.

© Мима Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вино и любов »

19 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??