С душа сломена от копнеж...

12.02.2018 г., 16:45 ч.

Поезия » Любовна, Бели стихове

1187 1 0

С душа, сломена от копнеж,

аз все изкачвам своята Голгота.

Понесла жарката си самота

към синевата на очите ти,

Любов.

Залитам,

падам,

коленича,

изправям се едва-едва,

но кръста си смирено нося

през времето,

през хорските тълпи,

през хаоса на всички разстояния

с надеждата

все някога да ме разпънат

завинаги

на твоите ръце.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.