С душа сломена от копнеж...
С душа, сломена от копнеж,
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов.
Залитам,
падам,
коленича,
изправям се едва-едва,
но кръста си смирено нося
през времето,
през хорските тълпи,
през хаоса на всички разстояния
с надеждата
все някога да ме разпънат
завинаги
на твоите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Иванова Всички права запазени
