С душа сломена от копнеж...

12 feb 2018, 16:45

Poesía » De amor, Versos blancos

1191 1 0

С душа, сломена от копнеж,

аз все изкачвам своята Голгота.

Понесла жарката си самота

към синевата на очите ти,

Любов.

Залитам,

падам,

коленича,

изправям се едва-едва,

но кръста си смирено нося

през времето,

през хорските тълпи,

през хаоса на всички разстояния

с надеждата

все някога да ме разпънат

завинаги

на твоите ръце.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.