30 сент. 2017 г., 11:54

С дъх нa есен

920 2 5

Паважът покрит с оранжев килим,
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.

Дъжд ромоли, влюбени двама,
кехлибарена течност по сто грама.
Топи се в чашите по бучка лед,
листа капят с цвят на мед.

По стъклото играят дъждовни капки,
дърветата се кипрят с шарени шапки.
Ръце докосващи се, аромат на есен,
тихо звучи любима песен.

Тела вплетени, дишане учестено,
чувство изпепеляващо и споделено.
Целувки страстни, кестени парещи,
устни кадифени и нежно галещи.

Чаршафи измачкани, листенца от рози,
струйка пот по гърба, нестандарти пози.
Слънчев лъч през облаци наднича,
природата в багри есенни се облича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...