30 нояб. 2018 г., 09:34

С дъх на любов

864 0 2

Търсеше ли ме или аз те открих?

Живота ни преплита, а случайност ли е питам?

В очите ти виждам малкото желание,

а в моите сякаш прекрасно разбрано е.

 

Покани ме на среща, няма да откажа.

Не смяташ ли, че по-добър си от всички други?

Не смееш да го кажеш, но тайно ме харесваш

и твоето докосване по-силно е от думи.

 

Ако разчитам на съдбата, тя е егоист.

Не искам просто среща, а цял един етюд.

Ако аз бях музиката, а ти стихът,

безмерно свързани сме един за друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря
  • Много сладко стихотворение. Припомни ми ученическите години, когато пишех като теб по същия повод.
    Успех!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...