30 нояб. 2018 г., 09:34

С дъх на любов

870 0 2

Търсеше ли ме или аз те открих?

Живота ни преплита, а случайност ли е питам?

В очите ти виждам малкото желание,

а в моите сякаш прекрасно разбрано е.

 

Покани ме на среща, няма да откажа.

Не смяташ ли, че по-добър си от всички други?

Не смееш да го кажеш, но тайно ме харесваш

и твоето докосване по-силно е от думи.

 

Ако разчитам на съдбата, тя е егоист.

Не искам просто среща, а цял един етюд.

Ако аз бях музиката, а ти стихът,

безмерно свързани сме един за друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря
  • Много сладко стихотворение. Припомни ми ученическите години, когато пишех като теб по същия повод.
    Успех!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...