30.11.2018 г., 9:34

С дъх на любов

860 0 2

Търсеше ли ме или аз те открих?

Живота ни преплита, а случайност ли е питам?

В очите ти виждам малкото желание,

а в моите сякаш прекрасно разбрано е.

 

Покани ме на среща, няма да откажа.

Не смяташ ли, че по-добър си от всички други?

Не смееш да го кажеш, но тайно ме харесваш

и твоето докосване по-силно е от думи.

 

Ако разчитам на съдбата, тя е егоист.

Не искам просто среща, а цял един етюд.

Ако аз бях музиката, а ти стихът,

безмерно свързани сме един за друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря
  • Много сладко стихотворение. Припомни ми ученическите години, когато пишех като теб по същия повод.
    Успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...