С дъх на малина
С дъх на малина
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата така потъвам в срам,
обзехте мислите ми непорочни.
Ах, тази сладост с дъх на малина!
Погубва, дори и опитана веднъж.
Той - Графът, до края си ще ни проклина,
едва ли би ме споделил с друг мъж.
О, разцъфнал трън! Ти плен безпощаден!
Срий прелестите ми от мен самата!
Как вехна в капана им коварен,
любима - да, но все на друг жената.
Ах, устните ми... Как да ги целунеш!?!
Ни да ги вкусиш, ни да ги подминеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
