С дъх на малина
С дъх на малина
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата така потъвам в срам,
обзехте мислите ми непорочни.
Ах, тази сладост с дъх на малина!
Погубва, дори и опитана веднъж.
Той - Графът, до края си ще ни проклина,
едва ли би ме споделил с друг мъж.
О, разцъфнал трън! Ти плен безпощаден!
Срий прелестите ми от мен самата!
Как вехна в капана им коварен,
любима - да, но все на друг жената.
Ах, устните ми... Как да ги целунеш!?!
Ни да ги вкусиш, ни да ги подминеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
