С дъх на забрава

2 мая 2005 г., 11:07

Поэзия

1390 0 0

Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.

Та така ли е устроено сърцето ни коварно,
да пулсира в младостта,
да запомня тъй нетрайно.

Откъснати един от друг,
се погубваме в раздора.
И сякаш правим си напук,
не протягаме ръка в простора.

А какво печелим от това
и в любовта да сме практични,
пестим и тънем в самота,
оставайки си егоисти.

С дъх на забрава

Свързани произведения

Комментарии

Предложения