19 мая 2012 г., 08:19

С какво започва Любовта?..

883 0 4

 

  С какво започва Любовта?..

 

                              Жени и вино! Вино и жени!

                                              Кирил Христов

 

Когато сънена попита:

„С какво започва Любовта?”-

и гледаше ме дяволито

неизтрезняла от Страстта-

 

аз (сам все още трудно дишащ)

опитвах се да разбера

как мога с думи да опиша

невероятната игра

 

и Лудостта на Сетивата

в зашеметяващия трус,

когато тръпката в телата

усещах с устни като вкус...

 

А може би пък тя е точно

това, което няма знак

да се опише, но щом почне

то свят ти се завива чак!..

 

...И вино в чашите щом има,

а и желания в плътта,

дори под слоя от патина

неутолима е Страстта...

 

Но даже подир сто любови

аз девствен съм като хлапак

и сетивата са готови

за нови авантюри пак,

 

и на Живота през полето

(превърнал нощите във дни)

вървя и шепна си с Поета:

„ Жени и вино! Вино и жени!”.

                                

...А случва се на сто години

веднъж- объркана, сама

край мен смутено да премине

със плахи стъпки Любовта:

 

Единствената (дето има!)

предречена като Съдба...

 

...Но не познал я, ще отмине

Тя, като падаща звезда...

 

                                д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не напразно съм казвала,че за любовта граници няма.А щом я има,значи си струва да я опишем така.
  • Мисля, че всяка нова любов започва по различен начин – според обекта на любовта...
    Поздрави!
  • ,,Жени и вино!Вино и жени".
    ...Но не познал я,ще отмине
    Тя, като падаща звезда...
    Може би Тя ще ви познае и ще блеснете, като звезда!
    Поздравления за Прекрасното стихотворение!
  • Наздраве!Дано и любовта намине при теб!Тогава кой знае какви стихове ще има!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...