25 янв. 2014 г., 16:45

С колко рани...?

989 0 2

С колко рани живеем,

колко болки подпалени...

А къде е елеят ти,

Господи? Да ги помажем.

 

Или нямаш сили за всичките?

Те - злините - си имат палача.

Не съди само душичките

на дечицата. Да не плачат!

 

Помилвай ни, Господи, грешките,

че животът до кръв ни изсмука

и стовари греха ни на плешките

и без милост ни хвърли в боклука.

 

Какво ни остана, за бога?

Безутешно да чакаме края...

Не хвърляй небесния огън!

Само правда да има желаем!

 

Нека бъде мяра според мяра.

Нека пребъде нашата вяра.

С десницата посечù само звяра.

А на нас - само твойта любов ни остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Katriona (Кети Рашева)!След толкова години на лъжи и затъване..да се надяваме в божията справедливост!
  • Дойде време само на Него да се уповаваме, защото на човеците не можем... Хубав стих, Руми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...