25.01.2014 г., 16:45

С колко рани...?

986 0 2

С колко рани живеем,

колко болки подпалени...

А къде е елеят ти,

Господи? Да ги помажем.

 

Или нямаш сили за всичките?

Те - злините - си имат палача.

Не съди само душичките

на дечицата. Да не плачат!

 

Помилвай ни, Господи, грешките,

че животът до кръв ни изсмука

и стовари греха ни на плешките

и без милост ни хвърли в боклука.

 

Какво ни остана, за бога?

Безутешно да чакаме края...

Не хвърляй небесния огън!

Само правда да има желаем!

 

Нека бъде мяра според мяра.

Нека пребъде нашата вяра.

С десницата посечù само звяра.

А на нас - само твойта любов ни остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Katriona (Кети Рашева)!След толкова години на лъжи и затъване..да се надяваме в божията справедливост!
  • Дойде време само на Него да се уповаваме, защото на човеците не можем... Хубав стих, Руми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...