С колко рани живеем,
колко болки подпалени...
А къде е елеят ти,
Господи? Да ги помажем.
Или нямаш сили за всичките?
Те - злините - си имат палача.
Не съди само душичките
на дечицата. Да не плачат!
Помилвай ни, Господи, грешките,
че животът до кръв ни изсмука
и стовари греха ни на плешките
и без милост ни хвърли в боклука.
Какво ни остана, за бога?
Безутешно да чакаме края...
Не хвърляй небесния огън!
Само правда да има желаем!
Нека бъде мяра според мяра.
Нека пребъде нашата вяра.
С десницата посечù само звяра.
А на нас - само твойта любов ни остана!
© Румяна Всички права запазени