С крила от обич
Вечер ме докосва синева
с тънка пелерина от звездите,
във шепите си стиснала нощта,
приспивам сини птици във очите.
В зениците ми тънката трева
избуява от летен спомен нежен,
прокапва в тиха бисерна сълза,
отронена от огънят копнежен.
Сетне ме прегръща утринта
със слънчеви ухания в косите,
на плитчици ме сплита с песента
на птиците, събудени в мечтите.
Ръцете ми, разтворени крила,
прелитат във небе от светлост.
Усмихва се и моята душа,
открила се в най-синята безбрежност.
Със устни ме целува обичта,
с усмивката си ведра сред лъчите,
задъхана, рисува ме дъжда,
на капките прошепва мойто име.
С крила от обич в моят нежен свят,
летят във волност мислите на дните,
и пак от обич тихичко шептят
със звездните сияния в очите.
с тънка пелерина от звездите,
във шепите си стиснала нощта,
приспивам сини птици във очите.
В зениците ми тънката трева
избуява от летен спомен нежен,
прокапва в тиха бисерна сълза,
отронена от огънят копнежен.
Сетне ме прегръща утринта
със слънчеви ухания в косите,
на плитчици ме сплита с песента
на птиците, събудени в мечтите.
Ръцете ми, разтворени крила,
прелитат във небе от светлост.
Усмихва се и моята душа,
открила се в най-синята безбрежност.
Със устни ме целува обичта,
с усмивката си ведра сред лъчите,
задъхана, рисува ме дъжда,
на капките прошепва мойто име.
С крила от обич в моят нежен свят,
летят във волност мислите на дните,
и пак от обич тихичко шептят
със звездните сияния в очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
