Вечер ме докосва синева с тънка пелерина от звездите, във шепите си стиснала нощта, приспивам сини птици във очите. В зениците ми тънката трева избуява от летен спомен нежен, прокапва в тиха бисерна сълза, отронена от огънят копнежен.
Сетне ме прегръща утринта със слънчеви ухания в косите, на плитчици ме сплита с песента на птиците, събудени в мечтите. Ръцете ми, разтворени крила, прелитат във небе от светлост. Усмихва се и моята душа, открила се в най-синята безбрежност.
Със устни ме целува обичта, с усмивката си ведра сред лъчите, задъхана, рисува ме дъжда, на капките прошепва мойто име. С крила от обич в моят нежен свят, летят във волност мислите на дните, и пак от обич тихичко шептят със звездните сияния в очите.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.