Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
7.06.2007 г., 8:55 ч.

С крила от обич 

  Поезия
605 0 11
Вечер ме докосва синева
с тънка пелерина от звездите,
във шепите си стиснала нощта,
приспивам сини птици във очите.
В зениците ми тънката трева
избуява от летен спомен нежен,
прокапва в тиха бисерна сълза,
отронена от огънят копнежен.

Сетне ме прегръща утринта
със слънчеви ухания в косите,
на плитчици ме сплита с песента
на птиците, събудени в мечтите.
Ръцете ми, разтворени крила,
прелитат във небе от светлост.
Усмихва се и моята душа,
открила се в най-синята безбрежност.

Със устни ме целува обичта,
с усмивката си ведра сред лъчите,
задъхана, рисува ме дъжда,
на капките прошепва мойто име.
С крила от обич в моят нежен свят,
летят във волност мислите на дните,
и пак от обич тихичко шептят
със звездните сияния в очите.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??