С крила от звездна красота
972
0
0
С крила от звездна красота
Навън се спускаше нощта
с крила от звездна красота.
Навън изгряваше луна,
мълчеше странна тишина.
В душата ми валяха думи,
изгарящи сърцето ми без жал,
и по невидимите друми
ме водеха към спомен остарял.
Рисуваха ми твоя образ –
очите ти и твоите коси.
Рисуваха ми твоя образ –
една усмивка от безброй лъчи.
Навън се спускаше нощта
с крила от звездна красота
и отразена във стъклата,
с любов докосваше душата.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
