С крила от звездна красота

С крила от звездна красота

Навън се спускаше нощта

с крила от звездна красота.

Навън изгряваше луна,

мълчеше странна тишина.

В душата ми валяха думи,

изгарящи сърцето ми без жал,

и по невидимите друми

ме водеха към спомен остарял.

Рисуваха ми твоя образ –

очите ти и твоите коси.

Рисуваха ми твоя образ –

една усмивка от безброй лъчи.

Навън се спускаше нощта

с крила от звездна красота

и отразена във стъклата,

с любов докосваше душата.

            Мария Мустакерска