С крила от звездна красота
Навън се спускаше нощта
с крила от звездна красота.
Навън изгряваше луна,
мълчеше странна тишина.
В душата ми валяха думи,
изгарящи сърцето ми без жал,
и по невидимите друми
ме водеха към спомен остарял.
Рисуваха ми твоя образ –
очите ти и твоите коси.
Рисуваха ми твоя образ – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up