18 авг. 2012 г., 10:05

С кръв заплаща се летенето

1.4K 0 11

С кръв заплаща се летенето

 

Животът празен е, пълен само с бремето,

без летене, писано във епилог.

С кръв заплаща се летенето,

като в тъжен, трагедиен монолог.

 

С две ръце, към Бога устремени,

се моля аз да литна от прахта.

С две ръце, мечтите прогорени,

те моля аз - прости ми глупостта.

 

Без прошката бленувана,

като ранена птица съм -

с две крила порязани, пронизана

от горестен, фатален гръм.

 

Разбрах, че скъпо е летенето

и наяве, и насън.

Не отшумява болка с времето,

като камбанен звън.

 

Ако нямаш пари за летене

и окован си в дълбокия ров.

То пак повярвай ти в мене!

Чуй ми, моля те, тежкия зов!

 

Подай си тогава ръката,

не на други - подай я на мен.

Зарад теб да платя с кръв цената

и двама да литнем във новия ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Небето няма граници, но за някои "нашето" небе е прекалено голямо и страшно.
    Поздравления за добрата творба!
  • Това стихотворение не е за всеки.. Вероятно ще го разберат шепа (истински) хора.. Мнението на останалите не струва.. ss67 и Andromaha са живите доказателства докъде е затънала "човешката" раса..

    "But my wings have been so denied.." (:
  • ss67 видях, че си изтрил първия си коментар, явно си научил нещо, така че и аз изтрих моя. Толкова си елементарен. Личи си, че не си много ерудиран човек, който хал хабер си няма от изкуство, хамо ли от поезия (предвид поместените ти творби и коментарите, които си писал на някои хора). Хаха, моля те не ме занимавай със себе си. Всъщност не, аз няма да се занимавам с теб. Пък и с неграмотността и латиницата си, само ми грозиш страницата.
    А и едва ли можеш да асимилираш какво въобще пиша.
  • И нека небето да не е границата!
    Поздравления за красивия стих!
  • Ммм, виж сега, грубостта и подигравателното иронизиране по отношение искреността за някакви лични мъки и премеждия споделени в една творба, е обидна. Но с подобно неуважение към по-възрастни хора от теб (в последния ти коментар), ме навеждаш на мисълта, че още си младо и зелено и съм си загубила времето да си пиша с теб, щом нямаш нормално отношение дори към по-зрелите от теб.Не започнах да коментирам и да изказвам мнение с цел нападки и влизане във спорове, най-малкото лишени от възпитание, така че аз също мисля да прекратя писането си тук както виждам, че е направил и автора на творбата и другия коментирал, предпочитам да отстъпя, поради простички причини. Желая ти всичко най-хубаво.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...