18.08.2012 г., 10:05

С кръв заплаща се летенето

1.4K 0 11

С кръв заплаща се летенето

 

Животът празен е, пълен само с бремето,

без летене, писано във епилог.

С кръв заплаща се летенето,

като в тъжен, трагедиен монолог.

 

С две ръце, към Бога устремени,

се моля аз да литна от прахта.

С две ръце, мечтите прогорени,

те моля аз - прости ми глупостта.

 

Без прошката бленувана,

като ранена птица съм -

с две крила порязани, пронизана

от горестен, фатален гръм.

 

Разбрах, че скъпо е летенето

и наяве, и насън.

Не отшумява болка с времето,

като камбанен звън.

 

Ако нямаш пари за летене

и окован си в дълбокия ров.

То пак повярвай ти в мене!

Чуй ми, моля те, тежкия зов!

 

Подай си тогава ръката,

не на други - подай я на мен.

Зарад теб да платя с кръв цената

и двама да литнем във новия ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Небето няма граници, но за някои "нашето" небе е прекалено голямо и страшно.
    Поздравления за добрата творба!
  • Това стихотворение не е за всеки.. Вероятно ще го разберат шепа (истински) хора.. Мнението на останалите не струва.. ss67 и Andromaha са живите доказателства докъде е затънала "човешката" раса..

    "But my wings have been so denied.." (:
  • ss67 видях, че си изтрил първия си коментар, явно си научил нещо, така че и аз изтрих моя. Толкова си елементарен. Личи си, че не си много ерудиран човек, който хал хабер си няма от изкуство, хамо ли от поезия (предвид поместените ти творби и коментарите, които си писал на някои хора). Хаха, моля те не ме занимавай със себе си. Всъщност не, аз няма да се занимавам с теб. Пък и с неграмотността и латиницата си, само ми грозиш страницата.
    А и едва ли можеш да асимилираш какво въобще пиша.
  • И нека небето да не е границата!
    Поздравления за красивия стих!
  • Ммм, виж сега, грубостта и подигравателното иронизиране по отношение искреността за някакви лични мъки и премеждия споделени в една творба, е обидна. Но с подобно неуважение към по-възрастни хора от теб (в последния ти коментар), ме навеждаш на мисълта, че още си младо и зелено и съм си загубила времето да си пиша с теб, щом нямаш нормално отношение дори към по-зрелите от теб.Не започнах да коментирам и да изказвам мнение с цел нападки и влизане във спорове, най-малкото лишени от възпитание, така че аз също мисля да прекратя писането си тук както виждам, че е направил и автора на творбата и другия коментирал, предпочитам да отстъпя, поради простички причини. Желая ти всичко най-хубаво.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...